Кръвь

Википєдїѩ · отврьстꙑ єнкѷклопєдїѩ · страница

Кръвь и латиньскꙑ sanguis ѥстъ члѣнъ тѣла ꙁвѣрꙗ и скота и чєловѣка ⁙ Кръвь ѥстъ важьнъ члѣнъ плоти ⁙

съставъ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Кръвъ иꙁъ плаꙁмꙑ и клѣтъкъ състоитъ ѥстъ ⁙ С҄и клѣтьци єрѷтрокѷтꙑ · лєикокѷтꙑ и тромбокѷтꙑ рєкомꙑ сѫтъ ⁙ Кръвь двигаѥтъ сѧ прѣꙃъ тѣло по кръвѣносьнꙑимь съсѫдамь съ помощьниѭ силꙑ срьдьца ѥстъ ⁙ Кръвѣносьни съсѫди артирїѥ и вєнꙑ и капїлꙗрꙑ ѥстъ ⁙ Артирїѥ отъ срьдьца кръвь нєсѫтъ ѥстъ · а вєнꙑ жє къ срьдьцѫ ѥѩ нєсѫтъ ⁙ Капїлꙗрꙑ наималꙑ съсѫди ѥстъ · ихъжє прѣчьникъ 5 м҃м ѥстъ ⁙ Онѣ артирїѥ и вєнꙑ съѥдьнꙗѭтъ ѥстъ · и въ нихъ жє распадъ ово обраꙁованиѥ оѯѷгїмоглобїна (Hb) идєтъ ѥстъ ⁙

видꙑ кръви[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Кръвь иматъ чрьвьнъ окрасъ · ибо въ ѥѩ єрѷтркѷтѣхъ гїмоглобїнъ иматъ сѧ ⁙ Сѥ вєщьство кисьлородъ прѣносить ѥстъ ⁙ Кръвь бꙑсть артирїальна и кръвь вєнъ ѥстъ ⁙ Артирїальна кръвъ иматъ свѣтьлочрьвьнъ окрасъ · ибо она съдрьжитъ кисьлородъ и нє съдрьжитъ ѫглѥкисьлъ аєръ ѥстъ ⁙ Кръвь вєнъ иматъ тємьнъ окрасъ · ибо она мало кисьлорода и болѥ ѫглѥкисьла аєра съдрьжитъ ѥстъ ⁙ Чєловѣкъ дъва крѫга обращѥниꙗ кръви иматъ ⁙ Вєликъ крѫгъ прѣꙃъ въси члѣни тѣла проходитъ ѥстъ · а малъ крѫгъ прѣꙃъ дръбъ идєтъ ѥстъ ⁙

кръви число органїсмѣ чєловѣка[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Обꙑчаѥмь въ тѣлѣ мѫжа 5,2 л҃ кръви ѥстъ · тѣлѣ жєнꙑ жє 3,9 л҃ ѥстъ · а тѣлѣ чада 500 м҃л ѥстъ ⁙ Кръви долꙗ въ органїсмѣ 6-8% съставлꙗѥтъ ѥстъ ⁙ Коли чєловѣкъ 2 л҃ кръви сътрати сѫтъ · то сѥ ѥстъ съмрьть ⁙ Оучѥниѥ о кръви гїматологїꙗ ѥстъ ⁙

ѳєологїѩ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Вївлїи чєловѣкоу ѥси ꙁабранєно ꙗсти кръвь · ибо сѥ ѥстъ грѣхъ

ꙁьри такождє[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]