Пєтръ Вєликꙑи
Пє́тръ А҃ Алє́ѯїѥвищь Рома́новъ и роусьскꙑ Пётр Алексе́евич Рома́нов, Пётр Вели́кий, Пётр Пе́рвый · рєкомꙑи Вєли́кꙑи · рождєнъ ѥстъ Москъвѣ їоунїꙗ 9 дьнꙗ 1672 лѣта от Р҃Х · оумьрє Санктъ Пєтєрбоурꙃѣ фєвроуарїꙗ 8 дьнꙗ 1725 лѣта · рѡсїискъ цѣсарь · послѣди отъ 1721 лѣта їмпєратѡръ ѥстъ
вїографїꙗ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Рождєнъ ѥстъ Москъвѣ їоунїꙗ 9 дьнꙗ 1672 лѣта от Р҃Х · исто мѣсто жє нєвѣдомо ѥстъ ꙗко то Трѣмьномъ дворьцѣ Крємлꙗ[1] ли · Коломьньсцѣ сєлѣ ли · Иꙁмаиловѣ ли можєтъ бꙑти[2] ⁙ Цѣсарꙗ Алєѯїꙗ Михаиловища жє чєтврьтꙑи на дєсѧтє сꙑнъ бѣашє · нъ матєрє цѣсарицѧ Наталїѩ Нарꙑшькинꙑ прьвꙑи бѣашє
Послѣди съмрьти цѣсарꙗ Ѳєодѡра Алєѯїѥвища 1682 лѣта абиѥ о наслѣдии прѣстола въпросъ авлѥнъ бѣ ⁙ Того жє дѣлꙗ Нарꙑшькинꙑ Пєтра на цѣсарьство поставити хотєашѧ · нъ Їѡаннъ Є҃ ижє отъ матєрє Марїѩ Милославьскꙑѩ рождєнъ бѣ старьшѣ Пєтра бѣ и ꙁастѫпъ Милославьскꙑѩ сємиѩ имаашє ⁙ Ꙗко жє Пєтръ нарєчєнъ цѣсар҄ь бѣ Стрѣльчьско въстаниѥ почѧло сѧ бѣ бо мьнили стрѣльци цѣсарѥвищь Їѡаннъ Алєѯїѥвищь оубитъ Нарꙑшькинꙑ бѣ ⁙ Слѣдьствиѥмь жє Пєтръ и Їѡаннъ равьна цѣсарꙗ нарєчєна бѣашєтє подъ съмощрѥниѥмь цѣсарѥвьнꙑ Софїѩ ⁙ Пєтръ жє ꙗко въторъ цѣсар҄ь нарєчєнъ бѣ и того дѣлꙗ иꙁ Москъвє въ Прѣображєньско сѥло иꙁишлъ бѣ ⁙ Тамъжє Потѣшьна плъка сътворѥна бѣашєтє ижє по сєлома Прѣображєньскомь и Сѷмєѡновьскомь ꙁъвана ѥстє ⁙ 1689 лѣта Пєтръ бракъ сътвори Єѵдокїѥѭ Лопоухиноѭ
Отъ аѵгоуста 1689 лѣта Софїѩ правлѥниѭ коньць положєнъ бѣ и Пєтръ и Їѡаннъ самостоꙗтѣльна цѣсарꙗ стали ѥстє · Їѡаннъ жє пльнѫ власть Пєтроу отъдалъ и дрьжавоѭ нє правилъ нъ до съмрьти своѩ ꙗко цѣсар҄ь рєчє сѧ
1695 лѣта Пєтръ на Аꙁовъ настѫпи ижє подъ властиѭ Османьскꙑ аѵтократѡрїѩ бѣ · напрьва Пєтръ побѣждєнъ бѣ и нова настѫплѥниꙗ дѣлꙗ Воронєжѣ корабл҄ь ꙁьданиѥ почѧ ⁙ 1696 лѣта Аꙁовъ поѩтъ бѣ и послѣди жє градъ Таганрогъ почѧтъ бѣ
Оубо жє корабл҄ь ꙁьданиѥ тъкъмо съ помощиѭ щоуждєстраньнъ людии въꙁможьно бѣ · Пєтръ оучєниꙗ и полїтїчьнъ съвѧꙁии творѥниꙗ дѣлꙗ Вєлико Посъланьничєство почѧ ⁙ Ѥго жє главѣ Франць Лєфортъ и Ѳєодѡръ Головинъ и Прокофїи Воꙁьницинъ ставлѥнꙑ бѣшѧ · а Пєтръ жє ꙗко простъ оурѧдьникъ имєньмь Пєтръ Мїхаиловъ къ посъланьничєствоу причитанъ бѣ
1698 лѣта ново Стрѣльчьско въстаниѥ почѧло сѧ бѣ и того дѣлꙗ Пєтръ въꙁвратилъ сѧ въ Рѡсїѭ бѣ ⁙ Слѣдьствиѥмь мъногꙑ стрѣльци съмрьтьнѫ каꙁнь приѩли · а цѣсарѥвьна Софїꙗ и цѣсарица Єѵдокїꙗ въ инокꙑни положєна бꙑстє
Отъ въꙁвращєниꙗ мъногꙑ иꙁмѣнѥниꙗ почѧтꙑ бꙑшѧ ⁙ Тако Пєтръ ꙁапрѣтилъ бѣ имѣти брадꙑ болꙗромъ и послѣди жє и одѣꙗниꙗ по ꙁападьноу видоу носити оуставилъ бѣ ⁙ Рѡсїи Їоулїꙗньско лѣтоищислѥниѥ приѩто бꙑстъ · того дѣлꙗ отъ їаноуарїꙗ прьва дьнꙗ ҂Ꙁ҃СИ лѣта отъ сътворѥниꙗ свѣта ново 1700 лѣто отъ Р҃Х отъчитано бꙑстъ[3]
Оуготовлѥниѥмь къ воинѣ съ Свєньскомь Сѣвєрьнъ съвѫꙁъ сътворѥнъ бꙑстъ мєждоу Рѡсїѥѭ и Данїѥѭ и Сахсонїѥѭ и Пол҄ьсцєѭ · ѥгожє главоѭ сахсоньскъ кънѧꙃь и пол҄ьскъ краль Аѵгоустъ В҃ сталъ бѣ ⁙ Пєтръ хотѣашє Ижорьскѫ ꙁємлѭ и Карꙗлѫ Рѡсїѩ съставъ въꙁвратити и ꙁанѥжє къ Балтьскоу морѭ достѫпъ поѩти
Аѵгоуста 30 дьнꙗ 1700 лѣта Рѡсїꙗ въ воинѫ съ Свєньскомь въстѫпи · ижє до 1721 лѣта бѣ и нꙑнѣ ꙁъвана ѥстъ Сѣвєрьноѭ воиноѭ ⁙ Напрьва Пєтръ вєликꙑ отѧжєниꙗ имаашє · и въ брани при Нарвѣ ѥгожє воиньство подъ воѥводьствомь Карла Кроуа побѣждєно бꙑстъ свєньскомь кралѥмь Карломь В҃І ⁙ Помꙑслилъ бѣ Карлъ В҃І бо Рѡсїꙗ ю побѣждєна ѥстъ и настѫпилъ бѣ въ Ливонїѭ противъ Аѵгоуста В҃ · и поѩлъ бѣ отъ того Пєтръ врѣмѧ воиньства и дрьжавꙑ новъ иꙁмѣнѥнии творѥниꙗ дѣл҄ьма
1702 лѣта опакꙑ воиньскꙑ дѣиства почѧли сѧ бѣ и Пєтръ поѩлъ бѣ крѣпости Нотєбоургъ и послѣди 1703 лѣта Ниєншанць · ижє ꙁьданѣ ѥстє рѣцѣ Нєвѣ ⁙ Маїꙗ 27 дьнꙗ 1703 Пєтръ почѧ града Санкт Пєтєрбоургъ на рѣцѣ Нєвѣ и Кроншлотъ · ижє нꙑнѣ градъ Кронщадтъ ѥстъ · на островѣ Котьлинѣ въ Балтьсцѣ морѣ
1706 лѣта Карлъ В҃І ново настѫплѥниѥ въ Рѡсїѭ почѧ и того дѣлꙗ съ ꙁапражьскомь воѥводоѭ Иваномь Маꙁєпоѭ съвѫꙁъ сътвори ⁙ Їоулїꙗ осма дьнꙗ 1709 лѣта онижє Пєтромь подъ градомь Полтавоѭ побѣждєнꙑ бꙑстє
Карлъ В҃І бѣжалъ бѣ къ тѷрцємъ и они жє противъ Рѡсїѩ въ воинѫ въстѫпили бѣ · ижє 1711 лѣта коньчила сѧ бѣ съ Аꙁова отъ Рѡсїѩ отъѩтиѥмь ⁙ Послѣди Пєтръ опакꙑ противь свєньсць воѥвати почѧ · отъ 1714 лѣта главьнꙑ брани на Балтьсцѣ морѣ бѣахѫ
Тъкъмо тридєсѧтаѥго дьнꙗ аѵгоуста 1721 лѣта Сѣвєрьнѣ воинѣ коньць положєнъ бѣ · ꙗко Нищадтьскъ мирьнъ вѣтъ рѡсїискѫ побѣдѫ надъ Свєньскомь оуставилъ бѣ[4] ⁙ Того жє лѣта абиѥ Пєтръ приѩашє отъ Сєната нарєчєниѥ Отьца Отьчьства Їмпєратѡра Вьсѥрѡсїискаѥго Пєтра Вєликаѥго[5] · и Рѡсїꙗ їмпєрїѥѭ ꙁъвана стала бѣ
1714 лѣта Пєтръ сътвори новъ бракъ съ Марѳоѭ Скаврроньскоѭ · по крьщєнии ꙁъваноѭ Єкатєрїноѭ Алєѯїѥвьноѭ
Оумьрє Санктъ Пєтєрбоурꙃѣ фєвроуарїꙗ 8 дьнꙗ 1725 лѣта ⁙ Прѣстолъ послѣди ѥгожє съмрьти Єкатєрїна Алєѯїѥвьна поѩла бѣ
памѧть
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Имєньмь Пєтра Вєликаѥго послѣди ѥгожє съмрьти оубо мъноꙃи вєщиѥ въ Рѡсїи ꙁъванꙑ сѫтъ ⁙ Наприкладъ града Пєтроꙁаводьскъ и Пєтргофъ ѥстє · и томоу въ доложєниѥ инѣхъ градьхъ оулицѧ ово тръꙃи ово домꙑ ово сѫтъ ⁙ Мъноꙃи памѧтьници въꙁдвигнѫтꙑ сѫтъ · иꙁ ихъжє вѧщє вѣдомъ ѥстъ сътворѥнꙑи Єтиѥномь Фал҄ьконє въ Санктъ Пєтєрбоурꙃѣ · ижє ꙁъванъ ѥстъ Мѣдьномь въсадьникомь ꙗко пьсалъ ѥстъ Алєѯандръ Поушькинъ
кладѧꙃи
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]
- ↑ Богословский М. М. Детство. Юность, Азовские походы // Пётр Великий: материалы для биографии / отв. ред. С. О. Шмидт. — М.: Наука, 2005. — Т. I. — С. 11. — 535 с. — 3000 экз. — ISBN 5-02-008816-1.
- ↑ Вопросъ о мѣстѣ рожденія Императора Петра Великаго // Русскій зритель Т. 1. 1828
- ↑ Литературная Россия, № 52. 27.12.2005
- ↑ Ништадтский мирный договор // Роусьска Викиѳика
- ↑ Прошение сенаторов царю Петру I. 22 октября 1721 года // Российское законодательство Х—ХХ вв. М. 1986. Т. 4.