Рюрикъ

Википєдїѩ · отврьстꙑ єнкѷклопєдїѩ · страница
прѣиди къ : плаваниѥ, исканиѥ
Памѧтъкъ Роуси тꙑсѫщєлѣтиꙗ

Рюрикъ прьвꙑи кнѧꙃь ꙁємли новоградьскꙑ и Рюриковищь кънѧжьскꙑ и послѣди цѣсарьскꙑ сѣмиѩ основатєл҄ь ѥстъ ⁙ Нѣции оучєнꙑ людиѥ мънѧтъ бо Рюрикъ варѧгъ бѣ[1] · инꙑ жє мънѧтъ бо Рюрикъ словѣнинъ бѣ ⁙ Того дѣл҄ьма жє варѧжьска и словѣньска ѳєѡрїи ѥстє · бо исто тъ нꙑнѣ нєвѣдомо ѥстъ

Рюрикъ лѣтописѣхъ[исправи]

Ꙗко лѣтописи пьсано ѥстъ · лѣта 862 ил҄ьмєньскꙑ словѣнє · кривичи · чоудь и вєсь ꙁъваашє варѧꙃь на кънѧжєниѥ · и придоша старѣишии Рюрикъ въ Новъ Градъ съ братра Синєоусъ въ Бѣлоѥꙃєро и Троуворъ въ Иꙁборьскъ ⁙ Дъва лѣта послѣди жє братра оумрєтє · и пльноу власть Рюрикъ приѩашє и мъногꙑ инꙑ гради подъ ѥгожє мѫжь властиѭ бѣ ⁙ Нїкѡновьсцѣ лѣтописи такождє пьсано ѥстъ о смѫтѣ Новѣ Градѣ ѥгъда жє Рюрикъ по народьна въстаниꙗ Вадима Храбраѥго оубишє · и инъ мъногъ новоградьць иꙁби ⁙ Лѣта 879 Рюрикъ оумьрє и ѥгожє наслѣдьникъ сꙑнъ Игор҄ь бѣ

кладѧꙃи[исправи]

  1. А. Н. Кирпичников: Сказание о призвании варягов. Анализ и возможности источника // Первые скандинавские чтения. — СПб., 1997. — С. 7-18