Ѳєодѡръ Достоѥвьскꙑи

Википєдїѩ · отврьстꙑ єнкѷклопєдїѩ · страница
прѣиди къ : плаваниѥ, исканиѥ
Шарописьнъ обраꙁъ Ѳєодѡра Достоѥвьскаѥго · ижє Васїлїи Пєровъ сътвори

Ѳєодѡръ Михаиловищь Достоѥвьскꙑи и роусьскꙑ Фёдор Михайлович Достоевский или старомь положєниѥмь Ѳедоръ Михайловичъ Достоевскій · рождєнъ ѥстъ ноємврїꙗ 11 дьнꙗ 1821 лѣта Москъвѣ и оумрє фєвроуарїꙗ 9 дьнꙗ 1881 лѣта Санктъ ПєтєрбоурꙃѣРоусьскъ пьсатєль и фїлософъ[1] ѥстъ ⁙ Съотъвѣтьствьнъ члѣнъ Пєтєрбоуржьскꙑ акадимїѩ оучєнии отъ 1877 лѣта ѥстъ[2]

Къниꙃѣхъ Достоѥвьскаѥго новꙑ обраꙁи роусьска рѣснотопьсаниꙗ авлѥнꙑ бѣ · нъ напрьва то вєлика въниманиꙗ отъ людии нє поѩло ѥстъ и тъкъмо по сътворѥнии къниꙃи ⁖ Братиѥ Карамаꙁовꙑ ⁖ и рєчєниꙗ о Алєѯандрѣ Поушькинѣ Ѳєодѡръ Достоѥвьскꙑи вєльми вѣдомъ сталъ ѥстъ

Тъкъмо послѣди съмрьти людиѥ исто приѩли кънижьнꙑ творѥниꙗ Достоѥвьскаѥго и нꙑнѣ онъ вѣдомъ ѥстъ ꙗко вєликъ пьсатєль въ Рѡсїи и вьсѣмь свѣтѣ[3]

Наивѣдомꙑ письмьнꙑ творєниꙗ Достоѥвьскаѥго сѫтъ пѧть кънигъ ⁖ Прѣстѫплѥниѥ и накаꙁаниѥ ⁖ (1866) и ⁖ Їдїѡтъ ⁖ (1868) и ⁖ Бѣсꙑ⁖ (мєждоу 1871 и 1872) и ⁖ Подърастъкъ ⁖ (1875) и ⁖ Братиѥ Карамаꙁовꙑ ⁖ (мѣждоу 1879 и 1880) ⁙ Мъногꙑ кънигꙑ послѣди прѣтворѥнꙑ сѫтъ въ кїниматїчьнꙑ и ѳєатричьнꙑ поꙁорища

кладѧꙃи[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

  1. Достоевский Федор Михайлович // Философский энциклопедический словарь / Ред.-сост. Е. Ф. Губский, Г. В. Кораблева, В. А. Лутченко. — М. : Инфра-М, 2003. — 576 с. — (Библиотека словарей «Инфра-М»). — ISBN 586225403-X.
  2. Орнатская Т. И., Туниманов В. А. Достоевский Фёдор Михайлович // Русские писатели. 1800—1917. Биографический словарь.. — М.: Большая российская энциклопедия, 1992. — Т. 2. — С. 165—177. — 624 с. — ISBN 5-85270-064-9.
  3. Morson, Gary Saul. Fyodor Dostoyevsky. Encyclopædia Britannica, Inc.

ꙁьри такождє[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]