Ꙁападьнороусьскъ ѩꙁꙑкъ

Википєдїѩ · отврьстꙑ єнкѷклопєдїѩ · страница
прѣиди къ : плаваниѥ, исканиѥ
Литъвьскъ Оуставъ

Дрє́вл҄ьнꙗѥго роу́сьскаѥго ѩꙁꙑка́ литъ́вьскъ иꙁво́дъ или ꙁападьнороу́сьскъ ѩꙁꙑ́къ и ꙁападьнороу́сьскꙑ руский языкъ · бѣлороусьскꙑ старабеларуская мова · оукраиньскꙑ староукраїнська мова · роусьскꙑ западнорусский письменный язык · въсточьнословѣньска иꙁво́да словѣ́ньска дрѣвєсє мрьтвъ ѩꙁꙑ́къ ѥ́стъ ⁙ Дрє́вл҄ьнѥроусьска ѩꙁꙑка́ сꙑновл҄ии ѩꙁꙑ́къ ѥ́стъ ⁙ Иꙁ ꙁападьнороу́сьска ѩꙁꙑка оукра́иньскъ и бѣлороу́сьскъ ѩꙁꙑ́ка ишла ѥстє́ ⁙ Литъвьска Вєлика Кънѧжьства дрьжа́вьнъ ѩꙁꙑ́къ бѣ ⁙ Словѣ́ньскꙑ наꙁъванъ ꙁападнꙑимь ѥ́стъ · да бѣжали бѫ о съмѣшєниꙗ съ роусьскомь ѩꙁꙑкомь

їсторі́ꙗ[исправи]

Ꙁападьнороу́сьскъ ѩꙁꙑ́къ иꙁ дрє́вл҄ьнѥроусьска ѩꙁꙑка́ о съврѣмє́ньнъ Литъвьска Вєлика Кънѧжьства роусьскъ людии рѣ́чи иꙁмѣнѥнии сътворѥнъ бѣ ⁙ Ꙗко москъвьскоу иꙁводоу дрє́вл҄ьнѥроусьска ѩꙁꙑка́ мъногꙑ црькъвьнословѣ́ньсти ѩꙁꙑ́чьни о́браꙁи сѫ́тъ · ꙁападьнороу́сьскоу жє инако болѥ по́л҄ьскꙑ и инꙑ ѩꙁꙑ́чьни о́браꙁи сѫ́тъ

Литъвьска Вєлика Кънѧжьства трєтии Оуставъ отъ 1588 лѣта ꙁападьнороу́сьскъ ꙗко дрьжа́вьнъ ѩꙁꙑ́къ оустроихъ[1] ⁙ Имъжє мъногꙑ свѣтьскꙑ кънигꙑ пьсанꙑ бѣ ⁙ Ꙁападьнороу́сьскъ ѩꙁꙑ́къ по врѣ́мєнє сѧ подъ съврѣмє́ньнъ оукраиньць и бѣлороусъ рѣ́чиѭ мѣнꙗ́лъ ѥ́стъ · ѥ́жє къ нꙑ́нѣшьна оукра́иньскоу и бѣлороу́сьскоу ѩꙁꙑка привєдє́ ⁙ Нъ І҃Ѳ вѣцѣ нѣции людиѥ с҄ь ѩꙁꙑ́къ подъ имєньмь ⁖ ѩꙁꙑчиѥ ⁖ пакꙑ въсъꙁьдати пꙑтали сѧ

иꙁводи[исправи]

  • по́л҄ьскъ · о ѥго оукраиньскъ ѩꙁꙑкъ иꙁишьлъ ѥстъ
  • литъвьскъ · о ѥго бѣлороу́сьскъ ѩꙁꙑкъ иꙁишьлъ ѥстъ
  • молдовьскъ

письмо[исправи]

Ꙁападьнороусьскъ ѩꙁꙑкъ обꙑчаѥмь климєнтовицѥѭ пьсанъ бѣ · а съ І҃И вѣка тако жє гражданьскоѭ аꙁъбоукъвьѭ ⁙ Нъ нѣции кънигꙑ пьсанꙑ латиньскоѭ и аравьскоѭ аꙁъбоукъвама сѫтъ

ꙁьри́ та́кождє[исправи]

  1. ЛВ҃К Оуставъ 1588 лѣта · Д҃ чѧсти А҃ члѣнъ