Сибирь
Сибирь и роусьскꙑ Сибирь · сєвєровъсточьнꙑ Єѵрасїѩ страна ѥстъ · Рѡсїѩ въсточьноу чѧсть · бєꙁ Дальнꙗѥго Въстока · сѧ авлꙗѥтъ ⁙ Нѣции такождє сѣвєровъсточьноу чѧсть Каꙁахстаноу къ Сибири оносꙗтъ ⁙
їсторїꙗ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Сибирь Москъвьскꙑ дрьжавꙑ съставъ въшла мєждоу І҃Ѕ и І҃Ꙁ вѣкꙑ ѥстъ ⁙ До того жє врѣмєнє Сибири Сибирьско ханьство бѣ и мъногꙑ плємєна · ижє дрьжавьноу власть нє ꙁнаашє ⁙ Ѥдьнъ ис прьвъ Сибири роусьскъ ꙁавоѥватєлъ Єрмакъ Тимоѳєѥвищь ѥстъ
Напрьва Сибирь ꙗко колонїꙗ оустроѥна бѣ · нъ послѣди съвѧꙁи съ Єѵрѡпьскоѭ Рѡсїѥѭ сътворѥнꙑ бѣ ⁙ Коньцѣ І҃Ѳ и начѧлѣ К҃ вѣка Прѣꙁъсибирьскъ колѣинъ пѫть ꙁьданъ бѣ
2000 лѣта Сибирьскъ съвѫꙁьнъ окрѫгъ сътворѥнъ бѣ
въсєлѥниѥ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Сибири 26 лєѡдръ людии обитаѥтъ · ижє 18 % отъ вьсѩ Рѡсїѩ въсєлѥниꙗ ѥстъ
наибольшє гради
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]- Новосибирьскъ · 1 лєѡдръ 584 тꙑ҃сщ людии
- Омьскъ · 1 лєѡдръ 178 тꙑ҃сщ людии
- Красьноꙗрьскъ · 1067 тꙑ҃сщ людии
- Барнаоулъ · 635,6 тꙑ҃сщ людии
- Иркоутьскъ — 623,5 тꙑ҃сщ людии
- Новокоуꙁньчьскъ — 551,3 тꙑ҃сщ людии
- Тюмєнь — 720,5 тꙑ҃сщ людии
народи
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Сибири мъногꙑ народи обитаѭтъ ⁙ Тъ жє роусьсци · татари · ханти · манси · комь · нєньци · саха · боурꙗди и инꙑ жє сѫтъ
ꙁьри такождє
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]
 Рѡсїꙗ
| |||
|---|---|---|---|
| Стольнъ градъ | Москъва | ||
| Дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ | Роусьскъ ѩꙁꙑкъ | ||
| Їсторїꙗ | Роусь • Съвѣтьскъ Социалистичьскъ Димократїи Съвѫꙁъ | ||
| Рѡсїѩ чѧсти • Рѡсїискъ рѫбл҄ь • Сибирь | |||