Рѡсїꙗ

Википєдїѩ · отврьстꙑ єнкѷклопєдїѩ · страница
прѣиди къ : плаваниѥ, исканиѥ

Рѡсі́искꙑи Съвѫ́ꙁъ
Российская Федерация


ꙁнамѧ
ꙁнакъ
ꙁнамѧ ꙁнакъ
дрьжавьно славопѣниѥ: ⁖ Государственный гимн Российской Федерации

Рѡсїꙗ ха́рта

стольнъ градъ Москъва
55° 46' N 37° 40' E
дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ роусьскъ ѩꙁꙑкъ
строѥниѥ съвѫꙁьна димократїꙗ
 - прѣдъсѣдатєл҄ь Владимиръ Поутинъ
 - правитєл҄ьства прѣдъсѣдатєл҄ь Димитрїи Мєдвѣдєвъ
самостоꙗтѣль
отъ ССД҃С
 - смс҃ть авлѥна їоунїꙗ 12 · 1990 лѣта 
 - смс҃ть приꙁнана дквр҃їꙗ 25 · 1991 лѣта 
 - пръво пьсаниѥ о странѣ 862 лѣто 
 - цѣсар҄ьство отъ 1547 лѣта 
 - импєрїꙗ отъ 1721 лѣта 
 - димократїꙗ стала 1917 лѣта 
 - въходъ въ съставѣ ССД҃С 1922 лѣта 
пространиѥ  
- вьсѩ 17 075 400[1] х҃м²
- водꙑ (%) 13
въсєлѥниѥ 142,2 лєѡдръ
платьно срѣдьство Рѡсїискꙑи роубьл҄ь (RUB)
МО҃С ко́дъ RUS
мєждоусѣтьна имєнъ область .ru
мєждоусѣтии мѣсто www.gov.ru

Рѡсі́ꙗ и роусьскꙑ Россия · равьноправьно имѧ Рѡсі́искꙑи Съвѫ́ꙁъ[2] и роусьскꙑ Российская Федерация · Єѵрѡпꙑ въстока и Асїѩ сѣвєра наибол҄ьшиꙗ свѣта дрьжава ѥстъ ⁙ Рѡсїѩ стольнъ градъ Москъва ѥстъ ⁙ Наибол҄ьша града Москъва и Санктъ Пєтєрбоургъ ѥстє · а дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ роусьскъ ѥстъ ⁙ Людии 142,2 лєѡдръ обитаѥтъ

їсторїꙗ[исправи]

Приꙁваниѥ варѧꙃь

Пръво пьсаниѥ о странѣ въ лѣтописѣхъ 862 лѣта[3] по Х҃Р бѣ · къгда Роуси дрьжава подъ варѧꙃъ властиѭ сътворѥна бѣ ⁙ 988 лѣта страна крьщєна бѣ и православиѥ дрьжавьна вѣра стало бѣ

В҃І вѣцѣ Роусь на оудєльнꙑ кънѧжьства раꙁложєна бѣ ⁙ Рѡсїѩ нꙑнѣшьнъ обраꙁъ иꙁ Москъвьска Вєлика Кънѧжьства иходитъ ѥстъ · ижє мєждоу Г҃І и І҃Ꙁ сътолѣтиꙗ многꙑ роусьскꙑ ꙁємлѩ ѥго съставъ въшьли бѣахѫ

Отъ 1547 до 1721 лѣта Рѡсїꙗ цѣсар҄ьство бѣ · послѣди ѥликомь аѵтократорїꙗ стала бѣ · подъ воѥводьствомъ цѣсарꙗ Пєтра Вєликаѥго ⁙ Въ с҄и лѣта Рѡсїѩ наивєлика въ ѥѩ їсторїи бѣ · тъгда въ ѥѩ съставѣ мъногꙑ ꙁємлѩ и народи бѣахѫ · а ѥѩ просторъ на триѥ свѣта чѧсти положєнъ бѣ · онижє Єѵрѡпа · Асїꙗ и Сѣвєрьна Амєрїка сѫтъ ⁙ По народньна въстаниꙗ 1917 лѣта Рѡсїꙗ димократїѩ наꙁьвана бѣ ⁙ Пѧть лѣтъ по толѣ Рѡсїꙗ · ꙗко Рѡсїиска Съвѣтьска Съвѫꙁьна Социалистичьска Димократїꙗ · кратъко РСС҃СД · въшьла въ съставъ Съвѣтьскъ Социалистичьскъ Димократїи Съвѫꙁа бѣ

Послѣди Съвѣтьска Съвѫꙁа распада 1991 лѣта · Рѡсїꙗ своѭ самостоꙗтѣль авила ѥстъ ⁙ Нꙑнѣшьнъ дрьжавьнъ Оуставъ 12 дьнꙗ дєкємврїꙗ 1993 лѣта єпїсимьно оустроѥнъ бѣ ⁙ Пръвꙑи Рѡсїѩ прѣдъсѣдатєл̑ь Борисъ Ѥл҄ьцинъ бѣ · въторꙑи жє Владимиръ Поутинъ бѣ · трєтии жє Димитрїи Мєдвѣдєвъ бѣ · а нꙑнѣшьнъ жє опакꙑ Владимиръ Поутинъ ѥстъ

гєѡграфїꙗ[исправи]

Єл҄ьброусъ наивꙑсьша гора Рѡсїѩ и Єѵрѡпꙑ ѥстъ

Рѡсїꙗ на дъвє свѣта чѧсти · Єѵрѡпоу и Асїѭ положєна ѥстъ · ижє по Оуралоу оусловьно дѣлѥнꙑ ѥстє ⁙ Рѡсїꙗ наибол҄ьшиꙗ дрьжава свѣта сѧ авлꙗѥтъ ⁙ Отъ ꙁапада прѣꙁъ югъ на въстокъ · съ дроугꙑ 14 странꙑ обьща дрьжавьна граница имѣтъ ⁙ Сѣвєрѣ Арктїчьска ѡкєана брѣꙃѣ ѥѩ коньць авлѥнъ ѥстъ ⁙ Тоуиждє мъногꙑ обраꙁи врѣмєнє сѫтъ · посѥмоу южьнꙑихъ чѧстѣхъ дрьжавꙑ вєльми топло можєтъ бꙑти · нъ сѣвєрьнꙑихъ чѧстѣхъ ꙁимоѭ обꙑчьно вєликъ стоудъ ѥстъ · нарочьно Сибири · идє Оимꙗконъ градъ ѥстъ · онъжє наистоудєно мѣсто свѣтѣ ѥстъ ⁙ Наивꙑсьша гора Єл҄ьброусъ ѥ́стъ · ѥликъ въ Каѵкасѣ · блиꙁоу до Гєѡргїѩ сѧ находитъ ⁙ Ѥѩ вꙑсь 5 642 м҃ ѥстъ

Рѡсїѩ чѧсти[исправи]

Рѡсїꙗ съвѫꙁьна дрьжава на 83 равьноправьнꙑ ѥдиницѧ дѣлѥна ѥстъ ⁙ 21 ѥдиницѧ имѧ ⁖ димократїꙗ ⁖ и роусьскꙑ республика ѥстъ · 9 ѥдиницѧ имѧ ⁖ краи ⁖ и роусьскꙑ край ѥстъ · 46 ѥдиницѧ имѧ ⁖ область ⁖ и роусьскꙑ область ѥстъ · 2 ѥдиници сѧ града авлꙗѥтє · онажє роусьскꙑ города федерального значения ѥстє́ · 1 ѥдиница аѵтономьна область и роусьскꙑ автономная область ѥстъ · 4 жє ѥдиницѧ имѧ ⁖ аѵтономьнъ окрѫгъ ⁖ и роусьскꙑ автономный округ ѥстъ


димократїѩ

краꙗ

области града

аѵтономьна область

аѵтономьнꙑ окрѫꙃи

Такождє Рѡсіꙗ на 8 съвѫꙁьнъ окрѫгъ дѣлѥна ѥстъ

въсєлѥниѥ[исправи]

Рѡсїѩ наибол҄ьшє гради[исправи]

Рѡсїѩ наибол҄ьшє гради

ч҃сл градъ чѧсть людии ч҃сл градъ чѧсть людии

Москъва
Москъва
Санктъ Пєтєрбоургъ
Санктъ Пєтєрбоургъ

1 Москъва градъ съвѫꙁьна положєниꙗ 11 514 300 11 Оуфа Башкортостанъ 1 062 300
2 Санктъ Пєтєрбоургъ градъ съвѫꙁьна положєниꙗ 4 848 700 12 Вльгоградъ Вльгоградьска область 1 021 200
3 Новосибирьскъ Новосибирьска область 1 473 700 13 Пєрмь Пєрмьскъ краи 991 500
4 Єкатєрїнбоургъ Свєрдловьска область 1 350 100 14 Красноꙗрьскъ Красноꙗрьскъ краи 973 900
5 Нижьн҄ии Новъ Градъ Нижєновоградьска область 1 250 600 15 Воронєжь Воронєжьска область 890 000
6 Самара Самарьска область 1 164 900 16 Саратовъ Саратовьска область 837 800
7 Омьскъ Омьска область 1 154 000 17 Краснодаръ Краснодарьскъ краи 744 900
8 Каꙁанъ Татарстанъ 1 143 600 18 Тол҄ьꙗтти Самарьска область 719 500
9 Чєлѣбиньскъ Чєлѣбиньска область 1 130 300 19 Ижєвьскъ Оудмоуртїꙗ 628 100
10 Растовъ на Донѣ Растовьска область 1 062 300 20 Оулиꙗновьскъ Оулиꙗновьска область 613 800
Вѣсти Вьсѥрѡсїиска прѣписаниꙗ въсєлѥниꙗ 2010 лѣта

ꙁьри такождє[исправи]

кладѧꙃи[исправи]

  1. Съвѫꙁьна слоужьба дрьжавьнꙑ статїстїкꙑ
  2. Рѡсїѩ оуставъ
  3. Большая советская энциклопедия. — 3-е изд. — М.: Советская энциклопедия, 1977. — Т. 24, II. — С. 89, 90, 500.

вънѣщьнѩ съвѧꙁи[исправи]

Викикладоу ꙁнакъ
Инꙑ видꙑ виждь
Викикладѣ


Словѣньскꙑ странꙑ и дрьжавꙑ
Въсточьни: Бѣлꙑ Роуси ꙁнамѧ Бѣла Роусь | Рѡсїѩ ꙁнамѧ Рѡсїꙗ | Оукраинꙑ ꙁнамѧ Оукраина | (Молдовѣ Придънѣстриѥ)

Ꙁападьни: Пол̑ьскꙑ ꙁнамѧ Пол̑ьска | Словѣньска ꙁнамѧ Словѣньско | Чєшьска ꙁнамѧ Чєшьско | (Нѣмьцѣхъ Лѫжица)


Южьни: Блъгарїѩ ꙁнамѧ Блъгарїꙗ | Боснꙑ ꙁнамѧ Босна | Їллѷрїискꙑ Словѣнїѩ ꙁнамѧ Їллѷрїиска Словѣнїꙗ | Макєдонїѩ ꙁнамѧ Макєдонїꙗ | Срьбїѩ ꙁнамѧ Срьбїꙗ | Хръватьскꙑ ꙁнамѧ Хръватьска | Чрьнꙑѩ Горꙑ ꙁнамѧ Чрьна Гора


Єѵрѡпꙑ дрьжавꙑ
Аꙁѣрбаичанъ¹ • Алванїꙗ • Андорра • Армєнїꙗ² • Аѵстрїꙗ • Бєлгїѥ • Блъгарїꙗ • Босна • Бѣла Роусь • Ватиканъ • Вєлика Британїꙗ • Гєѡргїꙗ¹ • Грьци • Данїꙗ • Єирь • Єсть • Їллѷрїиска Словѣнїꙗ • Їспанїꙗ • Исландъ • Италїꙗ • Каꙁахстанъ¹ • Кѷпръ² • Латвїꙗ • Литъва • Лихтєнщаинъ • Люѯємбоургъ • Макєдонїꙗ • Малта • Молдова • Монако • Нидєрландꙑ • Норєгъ • Нѣмьци • Пол҄ьска • Портогалїꙗ • Роумꙑнїꙗ • Рѡсїꙗ¹ • Санъ Марино • Свєньско • Свицєра • Словѣньско • Срьбїꙗ • Соумь • Тоурьци¹ • Оукраина • Франкїꙗ • Хръватьска • Чєшьско • Чрьна Гора • Ѫгри

нєсамостоꙗтєл҄ьнꙑ ꙁємлѩ : Акрѡтїрь и Дєкєлїꙗ • Аландьскꙑ Острови • Гєрнси • Гибралтаръ • Джєрси • Островъ Мєнъ • Фиориꙗрьскꙑ Острови • Шпицбєргєнъ • Ꙗнъ Маиєнъ


нєприꙁнанꙑ дрьжавꙑ : Абхаꙁїꙗ³ • Косово Димократїꙗ⁴ • Нагорьнъ Карабахъ Димократїꙗ • Придънѣстриѥ • Силєндъ •
Тѷрчьска Димократїꙗ Сѣвєрьна Кѷпра⁵ • Южьна Осєтїꙗ³


¹ такождє Асїи ѥстъ ⁙ ² народьнꙑ обꙑчаи єѵрѡпьскꙑ сѫтъ · нъ Асїи находитъ сѧ


³ приꙁнана ꙗко самостоꙗтєл҄ьна дрьжава 3 дрьжавꙑ ѤН҃С ѥстє ⁙ ⁴ приꙁнано 60 дрьжавꙑ ѤН҃С ѥстъ ⁙
⁵ приꙁнана толико Тѷрци ѥстъ