Ⰰⱛⱄⱅⱃⰻⱑ

Аѵстрїꙗ

Википєдїѩ · отврьстꙑ єнкѷклопєдїѩ · страница
прѣиди къ : плаваниѥ, исканиѥ

Аѵстрїꙗ Димократїꙗ
Republik Österreich


ꙁнамѧ
ꙁнакъ
ꙁнамѧ ꙁнакъ
дрьжавьно славопѣниѥ:
Land der Berge, Land am Strome

Аѵстрїꙗ ха́рта

стольнъ градъ Винъ
дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ нѣмьчьскъ
строѥниѥ съвѫꙁьна прѣдъсѣдатєл҄ьска димократїꙗ
 - прѣдъсѣдатєл҄ь Хаиньцъ Фишєръ
самостоꙗтѣль
1955
въходъ Є҃С съставъ Їаноуарїꙗ 1 дьнь · 1995 лѣто
пространиѥ  
- вьсѩ 83 872 х҃м²
- водꙑ (%) 1.7
въсєлѥниѥ 8 206 524
мєждоусѣтьна имєнъ область .at
мєждоусѣтии мѣсто [1]

Аѵстрі́ꙗ и нѣмьчьскꙑ Österreich · єпїсимьно имѧ Аѵстрі́ꙗ Димократі́ꙗ и нѣмьчьскꙑ Republik Österreich · съвѫꙁьна дрьжава Срѣдьнѩ Єѵрѡпꙑ ѥстъ ⁙ Аѵстрїѩ стольнъ градъ Винъ ѥстъ ⁙ Людии обитаѥтъ 8,2 лєѡдръ ⁙ Дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ нѣмьчьскъ ѥстъ

єтѷмологїꙗ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Дрьжавꙑ имѧ дрєвл҄ьнꙗ нѣмьчьска словєсє ⁖ Ostarrеіch ⁖ отъ 996 лѣта[1] нꙑнѣшьн҄ь обраꙁъ ѥстъ и тъ словѣньскꙑ ⁖ Въсточьна Дрьжава ⁖ ѥстъ ⁙ Слово ⁖ Аѵстрїꙗ ⁖ жє грьцєлатиньскъ имєнє обраꙁъ ѥстъ сѫщии жє отъ В҃І вѣка и въ мъногꙑ ѩꙁꙑци поѩтъ ѥстъ

їсторїꙗ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

А҃ вѣцѣ бѫдѫщиѩ Аѵстрїꙗ ꙁємлѩ Римьскꙑ Їмпєрїѩ чѧстиѭ стали бѣ ꙗко напрьва Норикъ и послѣди жє и Паннонїꙗ єпархїи ⁙ Отъ Ꙁ҃ вѣка си ꙁємлѩ баварьскꙑ · словѣньскꙑ и аварьскꙑ[2] плємєна прѣидошє и въ кєлтьскъ плємєнъ мѣсто наибол҄иѭ въсєлѥниꙗ чѧстиѭ стали бѣ ⁙ 803 лѣта Карлъ Вєликꙑи Аварьскъ краи сътвори ижє 976 лѣта Въсточьномь краѥмь нарєчє сѧ[2]

1156 лѣта Аѵстрїꙗ отъдѣлѥна отъ Баварїѩ бѣ въ самостоꙗтѣльно воѥводьство Свѧщєньнꙑ Римьскꙑ Їмпєрїѩ съставѣ ⁙ Д҃І вѣцѣ Аѵстрїꙗ подъ власть Гаѱбоуржьскꙑ сємиѩ прѣидє ижє послѣди кралѥвьско и їмпєратѡрьско достоиньства поѩашє ⁙ 1527 лѣта Аѵстрїѩ съставъ хръватьскꙑ и чєшьскꙑ ꙁємлѩ въшьли сѫтъ

1529 лѣта тѷрци Османьскꙑ аѵтократѡрїѩ Винъ градъ остѫпи нъ сѥ нападєниѥ побѣждєно бѣ · послѣди жє тъкъмо 1683 лѣта иста побѣда надъ тѷрци авлѥна бѣ

1687 лѣта Аѵстрїѩ съставъ ѫгрьска ꙁємлꙗ и Сємиградиѥ въшьла ѥстє · а 1772 лѣта такождє и Галищина Аѵстрїѩ чѧстиѭ стала бѣ ⁙ Мєждоу 1713 и 1792 нꙑнѣщьнѥ Бєлгїѥ подъ властиѭ Гаѱбоуржьскꙑ сємиѩ бѣ ꙗко Аѵстрїискꙑ Нидєрландꙑ нъ послѣди воинꙑ съ Франкїѥѭ с҄и ꙁємлѩ отъѩтꙑ бѣ

1804 лѣта Аѵстрїиска Їмпєрїꙗ оглашєна бѣ и 1806 лѣта Свѧщєньна Римьска Їмпєрїꙗ поничьжєна бѣ ⁙ Ѳ҃І вѣка тєщєнии ѫгри и словѣнє въстаниꙗ творишѧ и иꙁ ихъжє наибол҄ьшє 1848 лѣта ави сѧ · того дѣл҄ьма Аѵстроѫгрьска Дрьжава оглашєна бѣ 1867 лѣта ижє иꙁ Аѵстрїискꙑ Їмпєрїѩ и Ѫгрьска Кралѥвьства ꙗко главьна чѧсти съставлѥна бѣ ⁙ Словѣньсци народи жє аѵтономїѩ отъ того нє поѩашѧ и Аѵстроѫгрьскоу правитєльствоу провлимꙑ чинити продлъжили бѣашѧ

1914 лѣта Прьва свѣтьна воина почѧта бѣ отъ брани мєждоу Аѵстроѫгрьскоѭ Дрьжавоѭ и Срьбїѥѭ и сꙗ воина къ Аѵстроѫгрьскꙑ Дрьжавꙑ раꙁложєниѭ привѣдє 1918 лѣта ѥгъда Карл А҃ їмпєратѡрьско и кральско достоиньстива отърицаашє ⁙ Самостоꙗтѣльнꙑ дрьжавꙑ Аѵстрїиска Димократїꙗ · Чєшьскословѣньско · Ѫгрьска Народьна Димократїꙗ и Пол҄ьска сътворѥнꙑ бѣ и такождє нѣции ꙁємлѩ съставъ Роумꙑнїѩ · Югославїѩ и Їталїѩ въшьли сѫтъ ⁙ Прьва Аѵстрїиска Димократїꙗ начѧлоу ⁖ Нѣмьчьска Аѵстрїиска Димократїꙗ ⁖ и нѣмьчьскꙑ Republik Deutschösterreich · ꙁьвана и того дѣлꙗ съ Нѣмьчьскоѭ Їмпєрїѥѭ съѥдинити сѧ жєлаашє · нъ Сєнжєрмєньскъ мирьнъ вѣтъ тъ ꙁапрѣтилъ

1938 лѣта Аѵстрїѩ ꙁємлꙗ ꙁаѩта Нѣмьци бѣ ижє ꙁъвано съвѫꙁомь бѣ и нѣмьчьскꙑ Anschluss · нъ нꙑнѣ ꙗко ꙁълѣ дєиство мънитъ сѧ и того дѣл҄ьма послѣди Въторꙑ свѣтьнꙑ воинꙑ аѵстрїиска самостоꙗтѣль опакъ сътворѥна бѣ подъ наставлѥниѥмь СС҃ДС · А҃ѤД · Вєликꙑ Британїѩ и Франкїѩ ⁙ Такождє отъ того врѣмєнє Аѵстрїꙗ дрьжава ижє въ воѥньнъ съвѫꙁъ съставъ нє въходитъ стала ѥстъ

Съ 1995 лѣта Аѵстрїꙗ въшла въ съставъ Єѵрѡпьска съвѫꙁа бѣ

гєѡграфїꙗ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Алпьскꙑ горꙑ обьщинѣ Тоуѯѣ

Дрьжавꙑ обьщє пространиѥ 83 872 х҃м² ѥстъ

Аѵстрїꙗ горьна страна ѥстъ и того дѣлꙗ Въсточьнꙑ Алпьскꙑ горꙑ ѥѩжє наибол҄иѭ чѧсть авлꙗѭтъ[3] ⁙ Наивꙑсьша гора Гросклокнєръ ѥстъ съ вꙑсиѭ 3798 м҃ · на ѥижє лєдьникъ Пастєрцє лєжитъ ижє Єѵрѡпѣ ѥдинъ иꙁ наивєликъ ѥстъ

Бол҄ьши рѣка Доунавъ ѥстъ · болѥ ѥꙁєро Ноиꙁидлєръ ѥстъ

Аѵстрїꙗ границѧ съ Свицєроѭ · Лихтєнщаиномь · Нѣмьци · Чєшьскомь · Словѣньскомь · Ѫгри · Їллѷрїискоѭ Словѣнїѥѭ и Италїѥѭ иматъ

властиѥ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Аѵстрїѩ съвѫꙁьнꙑ ꙁємлѩ

Аѵстрїꙗ на 9 съвѫꙁьнъ ꙁємлѩ и нѣмьчьскꙑ Bundesländer · дѣлѥна ѥстъ[4] ⁙ Ꙁємлѩ жє на окрѫꙃи (bezirk) и оуставьнꙑ гради (Statutarstadt) дѣлѥнꙑ сѫтъ · а окрѫꙃи жє иꙁ обьщинъ (gemeinde) и градъ (stadt) съставлѥнꙑ сѫтъ

ꙁємлꙗ главьнъ градъ пространиѥ
х҃м²
въсєлѥниѥ
(апрїлїи 2015)
Боургєнландъ Аиꙁєнщадъ 3965 288472
Каринѳїꙗ Клагєнфоуртъ 9536 557754
Нижьнꙗ Аѵстрїꙗ Санктъ Полтєнъ 19178 1638618
Ꙁалцбоургъ Ꙁалцбоургъ 7154 539612
Щирїꙗ Граць 16401 1222326
Тиролъ Инсброукъ 12648 730444
Врьхьнꙗ Аѵстрїꙗ Линць 11982 1439592
Стольнъ градъ Винъ 415 1805681
Форарлбєргъ Брєгєнць 2601 379613

въсєлѥниѥ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

2014 лѣта Аѵстрїи 8.504.850 людии обитали сѫтъ[5] ⁙ Наибол҄ии градъ Винъ ѥстъ съ 1.8 лєѡдръ людии · послѣди жє сѫтъ гради Граць (265,778) и Линць (191,501) и Ꙁалцбоургъ (145,871) и Инсброукъ (122,458)

кладѧꙃи[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

  1. Heinz Dieter POHL. Ostarrîchi 996 - 1996 // UNIVERSITÄT KLAGENFURT
  2. 2,0 2,1 Johnson, Lonnie (1989). Introducing Austria: a short history. Riverside, Calif.: Ariadne Press. ISBN 0-929497-03-1.
  3. Alps // Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica Online.
  4. Austria // The World Factbook. Central Intelligence Agency.
  5. Presse // Statistik Austria

ꙁьри такождє[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Викикладоу ꙁнакъ
Инꙑ видꙑ виждь
Викикладѣ


Єѵрѡпꙑ дрьжавꙑ
Аꙁѣрбаичанъ¹ • Алванїꙗ • Андорра • Армєнїꙗ² • Аѵстрїꙗ • Бєлгїѥ • Блъгарїꙗ • Босна • Бѣла Роусь • Ватиканъ • Вєлика Британїꙗ • Гєѡргїꙗ¹ • Грьци • Данїꙗ • Єирь • Єсть • Їллѷрїиска Словѣнїꙗ • Їспанїꙗ • Исландъ • Италїꙗ • Каꙁахстанъ¹ • Кѷпръ² • Латвїꙗ • Литъва • Лихтєнщаинъ • Люѯємбоургъ • Макєдонїꙗ • Малта • Молдова • Монако • Нидєрландꙑ • Норєгъ • Нѣмьци • Пол҄ьска • Портогалїꙗ • Роумꙑнїꙗ • Рѡсїꙗ¹ • Санъ Марино • Свєньско • Свицєра • Словѣньско • Срьбїꙗ • Соумь • Тоурьци¹ • Оукраина • Франкїꙗ • Хръватьска • Чєшьско • Чрьна Гора • Ѫгри

нєсамостоꙗтєл҄ьнꙑ ꙁємлѩ : Акрѡтїрь и Дєкєлїꙗ • Аландьскꙑ Острови • Гєрнси • Гибралтаръ • Джєрси • Островъ Мєнъ • Фиориꙗрьскꙑ Острови • Шпицбєргєнъ • Ꙗнъ Маиєнъ


нєприꙁнанꙑ дрьжавꙑ : Абхаꙁїꙗ³ • Косово Димократїꙗ⁴ • Нагорьнъ Карабахъ Димократїꙗ • Придънѣстриѥ • Силєндъ •
Тѷрчьска Димократїꙗ Сѣвєрьна Кѷпра⁵ • Южьна Осєтїꙗ³


¹ такождє Асїи ѥстъ ⁙ ² народьнꙑ обꙑчаи єѵрѡпьскꙑ сѫтъ · нъ Асїи находитъ сѧ


³ приꙁнана ꙗко самостоꙗтєл҄ьна дрьжава 3 дрьжавꙑ ѤН҃С ѥстє ⁙ ⁴ приꙁнано 60 дрьжавꙑ ѤН҃С ѥстъ ⁙
⁵ приꙁнана толико Тѷрци ѥстъ