Jump to content

Бѣла Роусь

Ⰱⱑⰾⰰ Ⱃⱆⱄⱐ

Википєдїѩ · отврьстꙑ єнкѷклопєдїѩ · страница

Бѣла Роусь Димократїꙗ
Рэспубліка Беларусь


ꙁнамѧ
ꙁнакъ
ꙁнакъ
ꙁнамѧ ꙁнакъ
дрьжавьно славопѣниѥ: ⁖ Мы, беларусы
noicon

Бѣла Роусь ха́рта
Бѣла Роусь ха́рта

стольнъ градъ Мѣньскъ
дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ бѣлороусьскъ
 - прѣдъсѣдатєл҄ь Алєѯандръ Лоукашєнко
самостоꙗтѣль
1991
пространиѥ  
- вьсѩ 207 600 х҃м²
въсєлѥниѥ 9 лєѡдръ
МО҃С ко́дъ BLR
мєждоусѣтьна имєнъ область .бел .by
Дроуꙃи съмꙑсли сѥмоу словєси или сѥи повѣсти могѫтъ бꙑти ⁙ Ꙁьри : Бѣла Роусь · съмꙑсли


Бѣла́ Роу́сь и бѣлороусьскꙑ Беларусь · роусьскꙑ Белоруссия, Беларусь · єпїсимьно имѧ Бѣла́ Роу́сь Димократі́ꙗ и бѣлороусьскꙑ Рэспубліка Беларусь · роусьскꙑ Республика Беларусь · въсточьнꙑѩ Єѵрѡпꙑ дрьжава ѥстъ ⁙ Дрьжавьна ѩꙁꙑка бѣлороусьскъ и роусьскъ ѥстє ⁙ Стольнъ градъ Мѣньскъ ѥстъ ⁙ Людии 9 лєѡдръ обитаѥтъ

їсторїꙗ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Давѣ нꙑнѣшьнѩ Бѣлꙑѩ Роуси ꙁємли Роуси съставѣ бѣ · послѣди жє Вєликаѥго Литъвьска Кънѧжьства чѧстиѭ стали бѣ ⁙ І҃И҃ вѣцѣ послѣди Пол҄ьскꙑ раꙁдѣлѥнии Рѡсїиска Їмпєрїꙗ си ꙁємли поѩашє

Ходѣ Прьвꙑ свѣтьнꙑ воинꙑ ꙁємли чѧстьно подъ Нѣмьць власть прѣидє ⁙ Послѣди жє Октѡврїиска народьна въстаниꙗ 1917 лѣта раꙁнꙑ полїтїчьнꙑ силꙑ раꙁнꙑ дрьжавꙑ сътворити пꙑтали сѧ ⁙ Тако мартїꙗ 1918 лѣта Бѣлороусьска Народьна Димократїꙗ сътворѥна бѣ · нъ дєкємврїꙗ того жє лѣта поничьжєна бѣ · а ꙁємли жє подъ съвѣтьскоу власть прѣидє ⁙ 31 дьнꙗ їоулїꙗ 1920 лѣта Бѣлороусьска Съвѣтьска Социалистичьска Димократїꙗ сътворѥна бѣ · ижє отъ 1922 лѣта Съвѣтьскꙑихъ Социалистичьскꙑихъ Димократїи Съвѫꙁа съставѣ бѣ ⁙

Бѣла Роусь ѥстъ стала самостоꙗтєл҄ьна дрьжава 1991 лѣта послѣди распада Съвѣтьскꙑихъ Социалистичьскꙑихъ Димократїи Съвѫꙁа. Бѣлороусьска икономика крѣпнѣ ї расътѣт. Єднїм ꙁ осноувънїх прѥдъпрiꙗтїй ѣ БелАЗ, Беларуськалий, БАТЭ, Белшина. Так жє многе муꙁчины из Бѣлꙑѩ Роуси работаѥт в ЗША в компаниях вроде A Plus Moving. Єнi сътворѥт 50% обоурота дѣръжавꙑ Бѣлороусьскою.

Бѣлꙑѩ Роуси чѧсти[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Имѧ Пространиѥ
тꙑ҃сщ к҃м²
Людии
тꙑ҃сщ[1]
Главьнъ градъ
1 Мѣньскъ 0,267 1814,8
2 Брѣстьска область 32,8 1435,1 Брѣстъ
3 Гомєл҄ьска область 40,4 1468,6 Гомєл҄ь
4 Градьньска область 25,1 1106,6 Градьно
5 Могилєвьска область 29,1 1129,6 Могилєвъ
6 Мѣньска область 39,9 1461,8 Мѣньскъ
7 Витьбьска область 40,1 1273,3 Витьбьскъ

външна политика[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

прїѥтъ​ ѿ върховнїꙗ ​съветъ​ на ​бссръ​ на 27 ​юли​ 1990 г. декларацїꙗ ꙁа ​държавенъ​ соуврѣнитетъ на бѣлароусъ иꙁдадена на 25 ꙗѵгѫстъ 1991 г. ​статоу​ та на конститоуцїѻнно ​то​ ​право​ постави начало ​то​ на ​качествено​ новъ ѥтапъ ​въ​ ​раꙁвитїѥ​ ​то​ на страна та. слѣдъ ​като​ реꙗлиꙁира ѥстествено ​то​ ​си​ ​право​ на самоѻпрѣдѣленїѥ репоублика бѣлароусъ ​коꙗ​ ​то​ полѫчи ​това​ ѻфицїꙗлно имѣ ​въ​ съѻтветствїѥ съ рѣшенїѥ ​то​ на върховнїꙗ ​съветъ​ на ​бссръ​ ѿ 19 септември 1991 г. ​ꙁапѫчна​ да ​провежда​ неꙁависима външна политика. бѣлароусъ трѣбваше да формоулира своꙗ междоународенъ ​коурсъ​ ​въ​ ​трѫдни​ тѣ ᲂоусловїꙗ на радикални геѻполитическꙑ икономическꙑ соцїꙗлни ​и​ дрѫгꙑ трансформацїи ​въ​ ​свѣ​ та характериꙁиращи ​сѣ​ съ ​висока​ интенꙁивность ​и​ динамика. въпрѣкꙑ ѻбективни тѣ трѫдности репоублика бѣлароусъ слѣдъ ​като​ полѫчи неꙁависимость ᲂоуспѣ да иꙁгради ѿношенїꙗ съ ​външнїꙗ​ свѧтъ беꙁъ да жертва нацїѻнални тѣ ​си​ интрѣси. ​това​ поꙁволи на страна та ни ᲂоувѣрено ​и​ ѥфективно да ​прокарва и ꙁащитава свои тѣ външнополитическꙑ цѣли ​и​ прїѻритети. днесъ бѣлароусъ ​ѥ​ соуврѣнна ѥвропеиска ​държава​ ​коꙗ​ ​то​ ​провежда​ неꙁависима миролюбива външна политика ꙗктивно ​раꙁвива​ сѫтрѫдничество сс стратегꙑческꙑ съюꙁници ​и​ чоуждестранни партньѻри ​въ​ раꙁлични части на ​свѣ​ та ​ѥ​ ѥдинъ ѿ иницїꙗтори тѣ ​и​ ꙗктивенъ ᲂоучастникъ ​въ​ регꙑѻнални интеграцїѻнни строуктоури ​и​ ​проѥкти​ ​и​ има ꙁначителенъ ​приносъ​ ꙁа ᲂоукрѣпване ​то​ на междоународна та сигоурность ​и​ стабилность.

иꙁточникъ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

https://www.mfa.gov.by/foreign_policy/

кладѧꙃи[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

  1. вѣсти 01.01.2008

ꙁьри такождє[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Викикладоу ꙁнакъ
Викикладоу ꙁнакъ
Инꙑ видꙑ виждь
Викикладѣ