Бѣла Роусь
Бѣла Роусь Димократїꙗ | |
дрьжавьно славопѣниѥ: ⁖ Мы, беларусы ⁖ | |
стольнъ градъ | Мѣньскъ |
дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ | бѣлороусьскъ |
- прѣдъсѣдатєл҄ь | Алєѯандръ Лоукашєнко |
самостоꙗтѣль |
1991 |
пространиѥ | |
- вьсѩ | 207 600 х҃м² |
въсєлѥниѥ | 9 лєѡдръ |
МО҃С ко́дъ | BLR |
мєждоусѣтьна имєнъ область | .бел .by |
- Дроуꙃи съмꙑсли сѥмоу словєси или сѥи повѣсти могѫтъ бꙑти ⁙ Ꙁьри : Бѣла Роусь · съмꙑсли
Бѣла́ Роу́сь и бѣлороусьскꙑ Беларусь · роусьскꙑ Белоруссия, Беларусь · єпїсимьно имѧ Бѣла́ Роу́сь Димократі́ꙗ и бѣлороусьскꙑ Рэспубліка Беларусь · роусьскꙑ Республика Беларусь · въсточьнꙑѩ Єѵрѡпꙑ дрьжава ѥстъ ⁙ Дрьжавьна ѩꙁꙑка бѣлороусьскъ и роусьскъ ѥстє ⁙ Стольнъ градъ Мѣньскъ ѥстъ ⁙ Людии 9 лєѡдръ обитаѥтъ
їсторїꙗ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Давѣ нꙑнѣшьнѩ Бѣлꙑѩ Роуси ꙁємли Роуси съставѣ бѣ · послѣди жє Вєликаѥго Литъвьска Кънѧжьства чѧстиѭ стали бѣ ⁙ І҃И҃ вѣцѣ послѣди Пол҄ьскꙑ раꙁдѣлѥнии Рѡсїиска Їмпєрїꙗ си ꙁємли поѩашє
Ходѣ Прьвꙑ свѣтьнꙑ воинꙑ ꙁємли чѧстьно подъ Нѣмьць власть прѣидє ⁙ Послѣди жє Октѡврїиска народьна въстаниꙗ 1917 лѣта раꙁнꙑ полїтїчьнꙑ силꙑ раꙁнꙑ дрьжавꙑ сътворити пꙑтали сѧ ⁙ Тако мартїꙗ 1918 лѣта Бѣлороусьска Народьна Димократїꙗ сътворѥна бѣ · нъ дєкємврїꙗ того жє лѣта поничьжєна бѣ · а ꙁємли жє подъ съвѣтьскоу власть прѣидє ⁙ 31 дьнꙗ їоулїꙗ 1920 лѣта Бѣлороусьска Съвѣтьска Социалистичьска Димократїꙗ сътворѥна бѣ · ижє отъ 1922 лѣта Съвѣтьскꙑихъ Социалистичьскꙑихъ Димократїи Съвѫꙁа съставѣ бѣ ⁙
Бѣла Роусь ѥстъ стала самостоꙗтєл҄ьна дрьжава 1991 лѣта послѣди распада Съвѣтьскꙑихъ Социалистичьскꙑихъ Димократїи Съвѫꙁа. Бѣлороусьска икономика крѣпнѣ ї расътѣт. Єднїм ꙁ осноувънїх прѥдъпрiꙗтїй ѣ БелАЗ, Беларуськалий, БАТЭ, Белшина. Так жє многе муꙁчины из Бѣлꙑѩ Роуси работаѥт в ЗША в компаниях вроде A Plus Moving. Єнi сътворѥт 50% обоурота дѣръжавꙑ Бѣлороусьскою.
Бѣлꙑѩ Роуси чѧсти
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]№ | Имѧ | Пространиѥ тꙑ҃сщ к҃м² |
Людии тꙑ҃сщ[1] |
Главьнъ градъ | |
---|---|---|---|---|---|
1 | Мѣньскъ | 0,267 | 1814,8 | — | |
2 | Брѣстьска область | 32,8 | 1435,1 | Брѣстъ | |
3 | Гомєл҄ьска область | 40,4 | 1468,6 | Гомєл҄ь | |
4 | Градьньска область | 25,1 | 1106,6 | Градьно | |
5 | Могилєвьска область | 29,1 | 1129,6 | Могилєвъ | |
6 | Мѣньска область | 39,9 | 1461,8 | Мѣньскъ | |
7 | Витьбьска область | 40,1 | 1273,3 | Витьбьскъ |
външна политика
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]прїѥтъ ѿ върховнїꙗ съветъ на бссръ на 27 юли 1990 г. декларацїꙗ ꙁа държавенъ соуврѣнитетъ на бѣлароусъ иꙁдадена на 25 ꙗѵгѫстъ 1991 г. статоу та на конститоуцїѻнно то право постави начало то на качествено новъ ѥтапъ въ раꙁвитїѥ то на страна та. слѣдъ като реꙗлиꙁира ѥстествено то си право на самоѻпрѣдѣленїѥ репоублика бѣлароусъ коꙗ то полѫчи това ѻфицїꙗлно имѣ въ съѻтветствїѥ съ рѣшенїѥ то на върховнїꙗ съветъ на бссръ ѿ 19 септември 1991 г. ꙁапѫчна да провежда неꙁависима външна политика. бѣлароусъ трѣбваше да формоулира своꙗ междоународенъ коурсъ въ трѫдни тѣ ᲂоусловїꙗ на радикални геѻполитическꙑ икономическꙑ соцїꙗлни и дрѫгꙑ трансформацїи въ свѣ та характериꙁиращи сѣ съ висока интенꙁивность и динамика. въпрѣкꙑ ѻбективни тѣ трѫдности репоублика бѣлароусъ слѣдъ като полѫчи неꙁависимость ᲂоуспѣ да иꙁгради ѿношенїꙗ съ външнїꙗ свѧтъ беꙁъ да жертва нацїѻнални тѣ си интрѣси. това поꙁволи на страна та ни ᲂоувѣрено и ѥфективно да прокарва и ꙁащитава свои тѣ външнополитическꙑ цѣли и прїѻритети. днесъ бѣлароусъ ѥ соуврѣнна ѥвропеиска държава коꙗ то провежда неꙁависима миролюбива външна политика ꙗктивно раꙁвива сѫтрѫдничество сс стратегꙑческꙑ съюꙁници и чоуждестранни партньѻри въ раꙁлични части на свѣ та ѥ ѥдинъ ѿ иницїꙗтори тѣ и ꙗктивенъ ᲂоучастникъ въ регꙑѻнални интеграцїѻнни строуктоури и проѥкти и има ꙁначителенъ приносъ ꙁа ᲂоукрѣпване то на междоународна та сигоурность и стабилность.
иꙁточникъ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]https://www.mfa.gov.by/foreign_policy/
кладѧꙃи
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]ꙁьри такождє
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Словѣньскꙑ странꙑ и дрьжавꙑ | ||
---|---|---|
Въсточьни | Бѣла Роусь • Рѡсїꙗ • Оукраина • (въ Молдовѣ Придънѣстриѥ) | |
Ꙁападьни | Пол҄ьска • Словѣньско • Чєшьско • (въ Нѣмьцѣхъ Лоужица) | |
Южьни | Блъгарїꙗ • Босна и Хєрсєговина • Їллѷрїиска Словѣнїꙗ • Срьбїꙗ • Хръватьска • Чрьна Гора • Сѣвєрьна Макєдонїꙗ | |