Їталїꙗ
|
Їталі́ꙗ Димократі́ꙗ | |
 | |
| стольнъ градъ | Римъ |
| дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ | їталїискъ |
| самостоꙗтѣль |
1946 лѣто |
| пространиѥ | |
| - вьсѩ | 301 230 х҃м² |
| въсєлѥниѥ | 60 626 442 |
Їталі́ꙗ и италїискꙑ Italia · єпїсимьно имѧ Їталі́ꙗ Димократі́ꙗ и италїискꙑ Repubblica Italiana · южьнꙑ Єѵрѡпꙑ дрьжава ѥстъ ⁙ Їталїѩ стольнъ градъ Римъ ѥстъ ⁙ Їталїи людии 60,6 лєѡдръ обитаѥтъ ⁙ Дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ їталїискъ ѥстъ
єтѷмологїꙗ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Дрьжавꙑ имєнє єтѷмологїꙗ исто нєвѣдома ѥстъ ⁙ Нѣции оучєни людиѥ мьнѧтъ бо оно отъ дрєвльнѥгрьчьска словєсє Ἰταλία сѧ авлꙗѥтъ · ѥжє отъ осчьска словєсє 𐌅𐌝𐌕𐌄𐌋𐌉𐌞 иꙁишло ѥстъ[1] и то словѣньскꙑ страна тєлѧтъ ѥстъ
їсторїꙗ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Въ прьво тꙑсѫщєлѣтиѥ до Х҃Р въ нꙑнѣщьнѩ Їталїѩ ꙁємли їталїисци народи витаахѫ · иꙁ ихъжє ѥдинъ латини бѣашє ⁙ Ихъжє градъ Римъ въ Д҃ вѣцѣ до Х҃Р наивєликъ сталъ бѣ и отъ того жє врѣмєнє Апєнниньскъ полуоостровъ подъ ѥгожє власть пришьлъ бѣ ⁙ Напрьва Римъ стольнъ градъ Римьскꙑ димократїѩ бѣашє · ꙗжє послѣди жє аѵтократѡрїѥѭ стала бѣ ⁙ Въ Є҃ вѣцѣ по Х҃Р Римьска аѵтократѡрїѩ вєликꙑ отѧжєниꙗ прѣимаашє отъ гєрманьскъ плємєнъ · и 410 лѣта Римъ вєстгоѳи раꙁдроушили бѣшѧ · а 455 лѣта жє и вандали бѣшѧ ⁙ 476 лѣта Одоакръ поничьжилъ бѣ Ꙁападьнѫ Римьскѫ аѵтократѡрїѭ и отъ тогожє врѣмєнє Їталїиско кралѥвьство сътворѥно бѣашє · нъ пльнꙑ власти надъ нꙑнѣшьнѩ Їталїѩ ꙁємлєѭ оно жє нє имаашє и скоро Въсточьноѭ Римьскоѭ аѵтократѡрїѥѭ и гєрманьсками плємєнꙑ раꙁложєно бѣашє
Сътворѥниѥ ѥдинаѥго Їталїиска кралѥвьства въ Ѳ҃І҃ почѧло сѧ бѣашє и коньць ѥмоужє 1871 лѣта положєнъ бꙑстъ ѥгдажє Римъ по пришьствии тѫдоу кралꙗ Виктора Єманоуила В҃ стольнъ градъ вьсѥѩ Їталїѩ сталъ бѣашє ⁙ Въ Прьвѣ Свѣтьнѣ воинѣ Їталїꙗ Съглашєниꙗ странѫ приꙗла бѣашє · бо хотѣла бѣашє Аѵстрїѩ Южьна Тирола ꙁємли поѩти и 1919 лѣта по воинꙑ коньцоу тако въ рѣснотѫ съдѣлано бѣашє
Ацѣ Їталїꙗ кралѥвьство бѣашє · отъ 1922 лѣта рѣснотивьнѫ власть глава Фаскиинꙑ коммꙑ Бєнито Моусолини приѩ и нарєчє сѧ вождь и италїискꙑ duce ⁙ Отъ 1940 лѣта Їталїꙗ въ Въторѫ свѣтьнѫ воинѫ въстѫпи ꙗко Нѣмьць и Ꙗпѡнїѩ съвѫꙁьница
Їталїꙗ ꙗко нꙑнѣшьнꙗ димократїꙗ 1946 лѣта почѧта бѣ ⁙ 1957 лѣта Їталїꙗ въшла въ съставъ Єѵрѡпьска съвѫꙁа бѣ
гєѡграфїꙗ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]
Їталїѩ пльно пространиѥ 301,340 х҃м² ѥстъ[2]
Їталїꙗ бол҄ьшєѭ чѧстиѭ на Апєниньскомь полоуостровѣ лєжитъ · а сѣвєрьна граница въ Алпьскахъ горахъ ѥстъ ⁙ Такождє дрьжава мъного островъ иматъ · иꙁ ихъжє наибол҄иꙗ Сїкєлїꙗ и Сардинїꙗ ѥстє
Окрѫгъ Апєниньска полоуострова Срѣдиꙁємьна морꙗ съставьнꙑ морꙗ лєжатъ · тꙑ жє сѫтъ Лигоурїиско морѥ на сѣвєроꙁападѣ и Тѷррєньско морѥ на югоꙁападѣ и Їонїчьско морѥ на юꙃѣ и Адрїатїчьско морѥ на въстоцѣ
Наидлъга рѣка Падъ ѥстъ длъготоѭ 682 х҃м[3] ⁙ Наибол҄ьшє ѥꙁєро жє Гарда ѥстъ[4]
кладѧꙃи
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]
- ↑ J.P. Mallory and D.Q. Adams, Encyclopedia of Indo-European Culture (London: Fitzroy and Dearborn, 1997), 24.
- ↑ Rank Order Area. The World Factbook. US CIA, Washington, DC (17 October 2006).
- ↑ Италия // Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978.
- ↑ Т. А. Галкина, Н. А. Красновская. Италия // Страны и народы. Научно-популярное географо-этнографическое издание в 20 томах / Редкол.: В. П. Максаковский, С. А. Токарев. — М.: Мысль, 1983. — С. 152—224. — 285 с. — (Зарубежная Европа/Южная Европа). — 180 000 экз.